Персонализираните туморни ваксини държат рака под контрол

Нов подход атакува собствените мутантни протеини на тумора
От Joselyn Kaiser

От половин век изследователите мечтаят да предоставят на онкоболните ваксина, която помага на имунната система да разпознае туморите като чужда тъкан и да ги унищожи. Въпреки това, стотици опити помагат само на малцина пациенти. В момента, нов подход, който приспособява персонализирана ваксина към мутантните протеини в тумора на пациента изглежда предотвратява ранното повторно появяване на болестта при 12 души с рак на кожата. Този подход вероятно е помогнал и на няколко други пациенти чрез усилване на силата на нов тип онкологично лекарство, кето използва различен механизъм, за да позволи атакуването на тумора от имунната система.

„Намираме се в този нов, изключително вълнуващ момент за персонализираните противоракови ваксини“, казва Catherine Wu от Раковия институт „Dana-Farber“ в Бостън, чийто екип миналата седмица представи резултати на годишната среща на Американската асоциация за изследване на рака (AACR) във Вашингтон, D.C. Друг екип получава еднакво обнадеждаващи резултати. Двете малки проучвания, планирани главно, за да изследват безопасността и имунния отговор, действително са обещаващи, казва Drew Pardoll от Университета Johns Hopkins в Балтимор, Мериленд. „Но – предупреждава той – прекалено e рано да се правят заключения дали ваксините ще удължат живота на онкоболните.“

Докато по-рано, неуспешните противоракови ваксини обикновено бяха насочени към единствн отличителен раков протеин, общ за различните пациенти, новите ваксини включват множество мутантни протеини, или „неоантигени“, специфични за тумора на индивидуалния пациент. Инжектирането в пациентите на доза от техните туморни неоантигени, които са чужди за имунната система, би трябвало да подпомогне активацията на имунни клетки, наречени Т-клетки, за да атакуват туморните клетки.

Проучване, публикувано преди две години в Science (15 май 2015, стр. 803) предполага, че тази стратегия може да проработи: то демонстрира, че неоантигенна ваксина стимулира имунния отговор при трима пациенти с меланом в късен стадий, които вече са получили противораков медикамент. Въпреки това, тогава изследователите не са могли да се произнесат относно ефективността на ваксината при обуздаване на растежа на раковите клетки.

Едно ново проучване е проведено при шестима пациенти с меланом, който се е разпространил в лимфните им възли, а в някои случаи и в други локации. Туморите на пациентите са били премахнати оперативно, но вероятността за повторна поява е била голяма. Екипът на Wu секвенира ДНК от туморите на всички пациенти и използва изчислителни методи, за да предскаже мутациите в гените, кодиращи неоантигени. След това, изследователите създават персонална ваксина за всеки пациент, съдържаща около 20 от тези неоантигени. Изследователите инжектират ваксината подкожно на пациентите периодично в рамките на пет месеца. Не се наблюдават сериозни странични ефекти и са демонстрирани силни Т-клетъчни отговори, специфични за много от неоантигените във ваксините им, казва Wu, чийто сътрудник Nir Hacohen от Института Broad в Кембридж, Масачузетс, докладва резултатите на срещата на AACR. В момента, след 32 месеца, всички пациенти са в ремисия.

Наблюдава се повторна поява на заболяването при двамата пациенти със заболяване в най-късен стадий, но екипът на Wu използва допълнително оръжие: имунотерапевтичен медикамент, наречен PD-1 инхибитор на имунния пропускателен пункт. Тези антитела блокират рецепторите на T-клетките, които туморите използват, за да се скрият от имунната система. Самостоятелното им приложение побеждава туморите при пациенти с дадени видове рак, за които това лечение представлява единствената надежда. При метастазни меланоми, тези медикаменти помагат на до 40% от пациентите, но само 5% от туморите изчезват напълно. Когато двамата пациенти с релапс в проучването на Wu получават PD-1 инхибитора, техните нови тумори изчезват.

Подобни резултати са получени в международно клинично проучване на ваксина, разработена от Ugur Sahin от Университетския медицински център на Университета Йоханнес Гутенберг в Майнц, Германия. Екипът инжектира РНК, кодираща до 10 туморни неоантигена в лимфните възли на 13 пациенти с меланом в късен стадий, чиито тумори са премахнати оперативно. Единадесет от пациентите са в ремисия 26 месеца по-късно, включително двама, чиито тумори се появяват отново, а след това се смаляват или са премахнати хирургически, казва Sahin. Друг пациент, чийто рак се появява повторно, получава PD-1 инхибитор и е в ремисия.

Резултатите на Sahin и Wu са изпратени за публикуване. „Двама от трима от пациентите от първото клинично тестване, публикувано преди 2 години са в ремисия след повече от 2.5 години, единият след релапс и терапия с PD-1 инхибитор“, казва ръководителят на проучването Gerald Linette от Университета на Пенсилвания.

Pardoll и други предупреждават, че не е възможно да бъде разбрано, дали неонатигенните ваксини се представят по-добре от самостоятелното приложение на PD-1 инхибитора без провеждането на по-големи проучвания. Други въпроси остават по отношение на най-добрия начин за разработване и предоставяне на неоантигенни ваксини. В момента ваксините са скъпи и изискват месеци за производство, период, който е прекалено дълъг за някои пациенти с метастазно заболяване.

Междувременно, няколко биотехнологични компании стартират клинични проучвания на комбинации от неоантигенни ваксини и инхибитори на имунния пропускателен пункт за различни видове рак, включително Neon Therapeutics в Кембридж, която Wu и Hacohen основават съвместно.

Институтът „Parker“ за имунотерапия на рака в Сан Франциско, Калифорния, стартиран преди една година от ко-основателя на Napster и биотехнологичен милиардер Sean Parker, проучва как да разработи най-добрите възможни ваксини чрез конкуренцията помежду им. Трийсет компании и академични групи ще получат еднакъв набор туморни проби от индивидуални пациенти и ще се опитат да предскажат най-добрите неоантигени. Институтът „Parker“ и друг спонсор ще ги изследват с лабораторни тестове и ще подадат обратно резултатите, така че участниците да могат да подобрят алгоритмите си.

Вицепрезидентът по изследователската дейност на Института Паркър Fred Ramsdell казва „Накрая, ще имаме добра представа как правилно да подбираме неоантигени за една ваксина.“

Start typing and press Enter to search

Share This

Споделете

Споделете този материал с хората, които са важни за Вас