Интервю с д-р Янислав Илиев

 In RefuGenes

Интервю с д-р Янислав Илиев

Д-Р ЯНИСЛАВ ИЛИЕВ

ЛЕКАР – ОНКОЛОГ В ОТДЕЛЕНИЕ ПО МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ НА УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ – ПЛОВДИВ

 

   Д-р Янислав Илиев е лекар – специалист в Отделението по Медицинска онкология на Университетска болница „Пълмед“ – Пловдив.

Той е възпитаник е на Медицински университет-Плевен, като през завършва медицинското си образование с пълно отличие през 2003 г., отличен с почетен знак на БЛС. През 2013 г. защитава специалност „Медицинска онкология“. От 2004 г. до 2017 г. работи в Отделение по Медицинска онкология към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово. За 2017 е номиниран от регионалната колегия Габрово за млад лекар /до 35 години/.

    Д-р Илиев има редица следдипломни квалификации: в Тюн, Фрутиген – Швейцария (2007); ESO-ESMO Masterclass in clinical oncology Ermatingen, Switzerland (2010); ESO-ESMO Balkan Masterclass in clinical oncology Dubrovnik, Croatia (2011); Management of breast cancer Institut Jules Bordet, Belgium (2014); Exchange program OLV clinic – Aalst, Belgium.(2014)

От 2008 г. се занимава с клинични проучвания като подизследовател и главен изследовател.

Председател е на МЕК от 2008 г.-2013 г. Член е на ESCO, ESO, ESDO. Член на експертна група към International Horizon Scanning Initiative (IHSI).

   Д-р Илиев има интерес, познания и опит в сферата на персонализираната медицина и прилага този подход при диагностиката, лечението и наблюдението на пациентите си.

   Д-р Илиев е участник с презентации на различни локални и международни конгреси.

  1. Смятате ли, че лицата от Украйна със статут на временна закрила се ориентират трудно в българската здравна система?

Мисля, че е изключително трудно за бежанците от Украйна, избрали да останат да живеят в България, да се ориентират за здравната помощи грижа, която могат да получават, за това кой може да я предостави и какви са основните стъпки, които да следват, за да са сигурни, че са поели по правилния път. Непознаването на процедурите и неяснотата за конкретни действия често са придружени от чувство на несигурност, породено от здравословното състояние на индивидите/ пациентите, търсещи помощ, както и от разклатено емоционално и психологическо състояние вследствие от преживяното. Вероятно ще се съгласите с мен, че в сферата на онкологията пациентите са в деликатна ситуация и процесът на диагностика, лечение и наблюдение е нелек и за българските пациенти, а за лицата от Украйна със статут на временна закрила предизвикателствата са още по-големи.

  1. Можете ли да назовете основните проблеми, с които се сблъскват бежанците от Украйна в търсене на медицинска грижа?

Проблемът, свързан с достъп до и предоставяне на медицинска грижа, е сложен и многостранен. Налице са редица предизвикателства, като първите от тях, за които се досещам, са следните:

  • различия в организацията на здравната система и медицинската помощ в България и Украйна – по отношение обхвата на помощта, времето за предоставяне и получаване, осигуреност с медикаменти, обезпеченост на различните етапи (вкл. и финансова) и други. Свикнали с процеса на обезпечаване на медицинските нужди в собствената им страна, за някои от гражданите на Украйна е трудно да приемат различния подход тук у нас и понякога не разбират и недоумяват как и защо грижите са организирани по определен начин. Това е последствие от сблъсъка с непознатото.
  • нереалистични или неоправдани очаквания – съществуват също различия в това, което лицата очакват, че ще получат и действително реализираните услуги. Това също се дължи на непознаване на процеса, условията и средата. Голяма част от проблемите, с които се сблъскват гражданите от Украйна със статут на временна закрила са валидни и за българските граждани и са типични за системата.
  • езикова и комуникационна бариера – разбирането на цялата информация и в двете посоки – от пациента към лекаря и обратно, е ключово и невъзможността за пълно и свободно разбиране между двете страни може да е рисковано и създава чувство за несигурност и притеснение.

Вярвам, че има и редица други проблеми, които аз като медицински специалист не мога да идентифицирам и за тях най-добре може да говорят именно бежанците от Украйна. Хубаво е да се търси и вземе под внимание и тяхната гледна точка, за да се оптимизира в рамките на възможното, пътят на пациента и досега му със здравната система.

  1. Какви са проблемите, които медицинските специалисти изпитват в процеса на предоставяне на медицинска грижа? Ако можете да дадете пример или повече детайли от Вашата практика.

О, за медицинските специалисти появата и грижата за лица от Украйна също беше предизвикателство в самото начало – не бяхме подготвени за подобно нещо. Казвам „беше“, защото с опита и сблъскването с различни случаи и индивидуални истории и казуси и ние се обучихме от опита и практиката какъв да е подходът и как да действаме, ако има проблем, за който не познаваме решение (чисто административно и правно, основно, защото медицинската грижа и достъпът до нея трябва да е универсална и да обезпечава разния достъп до здравеопазване).

Първо, практиката ми показва, че когато има пациент от Украйна, търсещ медицинска помощ, проблем е неясният статут на лицето и съответно каква помощ е осигурена за него. От съществено значение за решаването на този проблем е разпространението на информация и запознаването на лицата от Украйна с основните стъпки, които трябва да предприемат, за да си осигурят нужния статут и съответно да придобият правата, които им се полагат. Такива детайли са налични, например на сайта на единния информационен портал за хора, засегнати от войната в Украйна – Bulgaria for Ukraine – https://ukraine.gov.bg/bg/,  и редица институции работят в това направление, включително Министерство на здравеопазването и някои неправителствени организации. Въпреки това, мисля, че информационната кампания трябва да е по-широка и в същото време по-фокусирана, за да достигне нужната информация до бежанците от Украйна и те да знаят къде, кога и как какво трябва и може да направят, независимо дали пребивават временно на територията на страната или остават да живеят тук продължително. Процедури и насоки за това как да се действа в конкретни случаи (чисто административно) биха били полезни и за медицинските специалисти. Проактивното търсене на информация за здравните права, а и за задълженията също са в ръцете и на самите бежанци. В крайна сметка, важно е да се знае, че лицата от Украйна със статут на временна закрила и които са здравноосигурени, имат здравни права идентични/ равни с тези на българските граждани. Въпрос на познаване на собствения си статус (дали има такъв статут, дали е здравноосигурен) и на наличие на процедура за проверката му (и на ниво лечебно заведение) е да се установи към коя група се причислява конкретният пациент и да се установят следващи стъпки, препоръки и грижи.

На следващо място, но не и по важност, е наличието на езикова бариера и трудно осъществяване на специфичното общуване лекар-пациент. Споменах вече, че при обмен на здравна информация, както за състоянието на пациента, така и при препоръки за предприемане на мерки и действия, е абсолютно необходимо и за двете страни информацията да е 100% разбрана и да са сигурни в това! При някакви комуникационни проблеми наличието на преводач – на място в лечебното заведение или дистанционно (чрез връзка по телефона, например) би било от полза и би създало усещане за сигурност.

Тук няма как да не спомена и фактора време, който в някои случаи при онкоболни е критичен и ограничаващ. При пациентите с ракови заболявания (а и при други индикации) няма време за губене – всяко излишно движение, проверка, неяснота, излишно лутане е проблем и затова процесът трябва да е максимално бърз, ясен и ефективен.

  1. Какъв е вашият практически опит при осигуряване на здравна услуга на лица от Украйна със статут на временна закрила/ украински бежанци? Посочете най-съществените затруднения или бариери, пред които сте изправени?

Един от примерите, за които се досещам от моята практика, е за пациентка от Украйна, която за съжаление нямаше статут на временна закрила и се наложи да заплаща цялата стойност на лечение, изследвания и медикаменти. Именно затова е важно тези лица да познават правата си и да следват регламентирания ред, за да имат осигурени здравни грижи. Лицата с предоставен статут на временна закрила имат достъп до медицинско обслужване, какъвто имат и българските граждани. Съответно имат достъп до пакета здравни дейности, които се заплащат за здравноосигурените лица от НЗОК. Задължението за здравно осигуряване и правата възникват от датата на придобиване на съответния статут, като режимът на плащане на здрваноосигурителните вноски е регламентиран и зависи от пола и възрастта на лицето.

Накратко, този казус показва колко важна е информираността на пациентите и предприемането на нужни и навременни действия, за да си осигурят достъп до здравна грижа, който да се покрива – частично или напълно, от НЗОК. Понякога за пациентите с онкологични заболявания всяка минута за реакция е важна и понякога няма възможност да се следва административната процедура, като в случая се наложи директно плащане, за да се действа бързо.

  1. Разполагате ли с подробна процедура и/или инструкция, предоставена ви от МЗ, НЗОК или друга институция, която да следвате при предоставяне на здравна грижа за лица от Украйна със статут на временна закрила?

Не ми е известно и не съм попадал на подобна процедура или инструкция за момента, която да следвам, при грижата за лица от Украйна със статут на временна закрила. Въпреки това смятам, че такъв документ или информационен източник, който да насочва медицинските специалисти и да служи като основа за конкретни случаи би бил полезен и би спестил редица излишни мисли и действия.

  1. Вашата институция/лечебно заведение има ли публикувана информация относно медицинските услуги и грижи, които предлагате, която да е от помощ за украинските бежанци? А имате ли лице, което е посветено изцяло на този въпрос?

Към момента няма публикувана информация, насочена конкретно към украинските бежанци. Те трябва да боравят с информацията, налична за всички пациенти. Също така, не ми е известно да има лице, изцяло посветено на този въпрос и съдействащо при конкретни казуси. Мисля, че наличната насайта “Bulgaria for Ukraine” информация, касаеща конкретно здравните грижи, би била полезна и приложима в общия случай – раздел „Потърсете медицинска помощ“ и „Здравна информация“.

Все пак, липсата на конкретна процедура или инструкция не ни пречи да изпълняваме основното си задължение – да помагаме на пациентите при нужда. Всеки случай се разглежда поотделно и индивидуално и се предприемат съответни действия или се дават препоръки, съобразени с правилата, разбира се. Допитване до съответни институции, до административния или правен отдел на лечебното заведение, до други колеги, които биха споделили опит, са печеливши стратегии.

  1. Как процедирате, когато самите бежанци не са наясно с правата и задълженията си като пациенти? В случай че имате казус, свързан с предоставянето на здравна услуга във вашата практика, как процедирате – как установявате дали лицето има правен статут, с който да ползва услугата, как регистрирате услугата и как отчитате услугата към НЗОК?

Смея да си призная, че изпитвам големи затруднения за регистриране и отчитане на дейността на лечение на украински бежанци към НЗОК. Смятам, че не бих могъл да се справя без компетентна помощ. Обучение, насоки и консултации за тази дейност биха били от полза и за мен, и задруги колеги.

  1. Смятате ли, че специалистите в здравния сектор познават процедурите и правилата за грижа на украински бежанци?

Отговорът на този въпрос, базиран на личните ми впечатления и опит в по-скоро не. Здравните специалисти нямат нужното познание, свързано с административните процедури при лечение на украински бежанци, независимо от статута им. Смятам, че се чувстваме объркани и несигурни при поемане на случаи на такива пациенти. Тази недостатъчна увереност произхожда не от липсата на познания за конкретния медицински случай, а на такива за точните стъпки, които да предприемем, за да сме максимално ефективни и изрядни, както за пациента (на първо място), така и за системата и спрямо регламентите и правилата. Несигурността произтича от липсата на познание, което може да се промени с обучение или насоки към ресурси или експерти, към които може да се обърнем. За съжаление, смятам, че немалко от медицинските специалисти отбягват поемането на такива пациенти именно поради непознаване на процедурата, което е жалко и трябва да се промени.

  1. Каква допълнителна помощ можете да потърсите при необходимост – запознати ли сте с това от кого и къде може да потърсите информация и помощ на институционално ниво, от неправителствения сектор, психологическа помощ? Получавате ли подкрепа от неправителствения сектор, от пациентски организации и др.

От началото на войната досега не е имало контакт с неправителствени и/ или пациентски организации, които да са свързани с конкретен медицински случай на пациент, лекуван от мен. Макар да се повтарям, ще изкажа отново мнение, че институциите не са предоставили необходимата информация, така че здравните специалисти (и тук не говоря само за колеги онколози) да се чувстват запознати и подготвени и да могат спокойна да вършат работата си.

Знам, че редица неправителствени организации имат инициативи и проекти, които са насочени към информиране и подкрепа за лицата от Украйна, засегнати от войната и живеещи в България, което е чудесно. Не съм запознат обаче, да има обучение или информационни материали за нас медицинските специалисти, даващи насока кога и какво да правим. Това е проблем и продължава да създава бариера и понякога да пречи да сме пълноценни при осигуряване на здравна грижа за украински бежанци. Не знам дали този проблем е повсеместен, но е хубаво да се предприемат действия за разрешаването му – повсеместно, и в големите градове, и в малки населени места, защото достъпът до медицински услуги и грижи е основно човешко право, което трябва да се осигурява, независимо от статута, мястото и времето.

  1. Как бихте оценили нивото на достъп до здравна грижа на бежанците от Украйна към този момент, след като измина повече от 1 година от началото на войната и кризата с бежанците от Украйна?

Началото на войната сякаш изненада и шокира всички ни и бежанците от Украйна изключително трудно се ориентираха в българската здравна система и достигаха до медицинска помощ. С регламентиране на правата и задълженията на бежанците и с предоставянето на статут на временна закрила има направена крачка за подобряване на процеса. Самият факт, че здравноосигурените лица от Украйна със статут на временна закрила имат достъп до медицински услуги и грижи като този за българските граждани е показателен. Усещането и опитът ми до момента показват обаче, че така добре описаният процес трудно се осъществява на практика. Има редица проблеми, които трябва да се идентифицират и адресират, за да  може и ние лекарите, и пациентите да се чувстваме максимално сигурни в това, което правим и да сме удовлетворени от постигнатото.

  1. Какви са препоръките Ви (практически съвети), опит и познания по темата?

Като коментар мога да отбележа, че в моята практика, съотнесено спрямо броя на бежанците, има изключително малко пациенти – украински бежанци с онкологични заболявания, които търсят помощ, Това може да се дължи от една страна на познаване на процедурата и лутане за вече диагностицираните пациенти, както и на липсата на профилактични прегледи или възможности за ранна диагностика при индивиди. Може да се работи в тази посока, за да се подобрят грижите за хората.

Препоръчвам иницииране на повсеместна информационна кампания, както за лица от Украйна, живеещи на територията на страната, така и за медицински специалисти от различни области. Придобиването на познания за системата, за самите процедури и стъпки ще е от практическа полза.

Още нещо, сложността на различните проблеми изисква ангажимент и активни действия от всички ключови фигури, ангажирани по темата – институции и административни структури, лечебни заведения, медицински специалисти, неправителствен сектор, бизнес и разбира се гражданите, ползватели на тази услуга. Освен че всички изброени имат своята роля в процеса и трябва да бъдат активни и ангажирани, те трябва да действат синхронизирано и в една посока, следваща основно правата и интересите на индивида/ пациента.

  1. В контекста на персонализираната медицина, в структурата, където работите, от какви услуги може да се възползват бежанците от Украйна и какъв е пътят (накратко)?

Всъщност, онкологията е тази сфера от медицината, в която най-широко се прилага персонализираният подход при редица онкологични заболявания и редица решения (диагностични и терапевтични) са достъпни и за пациентите в България.

В лечебното заведение, където работя – УМБАЛ „Пълмед“, гр. Пловдив, пациентите могат да получат пълната гама от диагностика, лечение и проследяване, на която подлежат онкологично болните. Всеки работен ден може да бъде записан час за преглед през регистратурата на болницата/ДКЦ. Тук са посочени нужните контакти – https://www.hospitalpulmed.bg/contacts.block1.php.

  1. Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) е разработила няколко видеа и гореща линия, които са предоставени на вниманието както на бежанците от Украйна, така и на медицинските специалисти, за да опосредства процеса и да улесни и двете страни в тяхното взаимодействие. Бихте ли ги препоръчали като източник на информация?

*гореща линияhttps://bapemed.org/hotline/

*линкове към видеа

Да, разбира се, смятам , че както горещата линия, така и създадените и качени филмчета биха били изключително полезни! Ще препоръчам видеата, които са много информативни, на мои колеги и съответно на пациенти – украински бежанци.

Надяваме се да сме били полезни на гражданите от Украйна, които живеят в България и се ползват от статута на лица с временна закрила, при осигуряването на основно човешко право – достъпът до качествено здравеопазване и грижа.

______________

За проекта „RefuGenes – информационна кампания за бежанци от Украйна за възможностите за персонализирана диагностика и терапия в България

Повече информация за проекта – https://bapemed.org/aktualno/refugenes/

За достъп до материалите по проекта:

qrcode

За проекта

Достъпът до здравеопазване е основно човешко право, засегнато от военния конфликт в Украйна. Пред стигналите до България граждани на Украйна стоят първостепенни предизвикателства (подслон, храна, безопасност), което налага необходимостта от информационни дейности за възможностите им за достъп до медицински услуги. Целта на проекта е да информира украинските граждани, със статут на временна закрила в България за възможностите за лечение с приложение на персонализиран подход в медицината. По този начин ще бъде подпомогнато упражняването на основно човешко право – достъп до здравеопазване.

Въоръжените конфликти засягат пряко гражданското население и човешките му права. Нарушените системи на здравеопазване в Украйна, принудителната миграция и преодоляването на логистични и административни предизвикателства затрудняват достъпа до медицинска и здравна грижа. Предоставяне на консултации за възможностите за достъп до медицински услуги в България ще осигури упражняването на човешкото право, нарушено в резултат на войната в Украйна.

Резултати от изпълнението на проекта са информационни видеа в YouTube канала на БАПЕМЕД и създадена гореща линия на украински език, които да информират украинските граждани за възможностите за лечение.

active-citizens-fund

Проектът RefuGenes се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия  по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни граждани България – www.activecitizensfund.bg

Цялата отговорност за съдържанието на настоящото интервю се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) и при никакви обстоятелства не може да се приема, че интервюто отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.

Start typing and press Enter to search