Интервю с Юлия Беркут

 In RefuGenes

Интервю с ЮЛИЯ БЕРКУТ

Юлия Беркут

  Юлия Беркут е  юрист. Възпитаник е на Одеския национален университет „И. И. Мечников“, като през 2010 г. придобива степен „магистър по право“. Повече от 10 години тя е част от екипа на INTERSOS (хуманитарна организация на първа линия в извънредни ситуации, оказваща помощ на жертвите на въоръжени конфликти, природни бедствия и др.), като специалист по хранителна и нехранителна помощ.  Има опит и като предприемач,  и  като специалист по логистика. Освен украински и руски езици, Юлия владее и английски и усилено учи български език.

   Юлия е бежанец от войната в Украйна със статут на временна закрила, която,  заедно с 6-годишната си дъщеря, живее в България от повече от една година (от 2022 г.).

    Ето какво казва тя за преживяното и предстоящото:

   „Украинците се разделят на 2 посоки: една – географски далеч от Украйна и без връщане, за съжаление много нямат къде да живеят по-нататък, нямат собственост, нищо не е останало след унищожаването на мира, а втората – за тези, които са принудени да напуснат недалеч от страната, с вяра в душата си, че къщата ще устои, че няма да бъде опустошена заедно с живота им. Това съм аз! Ако може да бъде даден съвет за бежанците от войната в Украйна, бих препоръчала следното, изберете страна, където религията е идентична с вяра ви, където говоримият език е подобен на украинския, където разстоянието до родния ви дом и семейството е минимално.

   На 22 април, 2 месеца след началото на войната, аз, която първоначално реших да бъда с мъжа си, напуснах дома си… с 6-годишната ми дъщеря и два куфара (там е целият ми живот и до днес).

   „Защо?“ ще попитате Вие.

   Защото е страшно за всички, еднакво трудно и тежко е за всички. Възможно е да се събуждаме всеки ден и да изживяваме деня с мисълта „Бог да ни пази, за да сме живи!“ и да заспиваме с надеждата, че ще се събудим на сутринта. Никога обаче няма да стоите със скръстени ръце, ако видите очите на дете, което в истерични пристъпи тропа по вратата от страх, ужасено от звука на детониращия заряд над къщата! И ще видите, че няма значение какво има на небето, няма значение, че зарязвате всичко и бягате боси, само за да го спасите и успокоите. Без страх, без паника, без надежда… празнота! Именно тя принуди мнозина да продължат да живеят, въпреки всичко! С вяра, че някога ще бъде заменена от спокойствие, мир и среща с любимите хора.

   Въз основа на моя опит ще кажа, че основното да продължиш е голямото желание и някаква цел. Възможно е да си намеря работа и приятели… и затворих сърцето си от гняв с 1 000 ключалки, възможно е и е необходимо да продължа да живея!

  1. Смятате ли, че лицата от Украйна със статут на временна закрила се ориентират трудно в българската здравна система?

Чрез борба, украинците са способни да преодолеят и най-трудния път за човека. Упоритостта, която получихме благодарение на урока и трудностите, поднесени ни от живота, е резултат от нашата организираност, нашата издръжливост, нашите умения лесно да се ориентираме на място, във всяка ситуация и всяко кътче на света. Следователно, независимо в коя държава и под каква защита се намира украинецът или с какъв статут е, той трябва да се адаптира към правилата на обществото и страната домакин.

От моя гледна точка, основната трудност, свързана с процеса на здравна грижа, е идентифицирането и достъпът до лекар, който разбира езика на събеседника, така че пациентът да получи качествена помощ и консултация. Ако лекарят е избран правилно и насочен адекватно, то процедурата и следващите ходове в системата биха били подобни на тези в украинското здравеопазване и съответното законодателство, а именно: семеен лекар – преглед, направление – лечение при тесен специалист по желание и според състоянието на индивида.

Списъкът на лекарите, които предоставят безплатни прегледи и грижи или сътрудничат на държавата (за здравноосигурени лица), е свободно достъпен на сайтовете на Червения кръст, на уебсайта Bulgaria for Ukraine – eдинен портал за хора, засегнати от войната в Украйна – https://ukraine.gov.bg/bg/health-information/,  както и директно в лечебните заведения.

  1. Какви източници на информация използвате, за да се ориентирате за вашите права и задължения, свързани с ползването на здравни грижи? Ползвате ли някакви инструкции на украински език за това?

Бих искала веднага да отбележа, че лицата, пристигащи от Украйна, имат осигурен максимален достъп до помощ в случай на заболяване или консултативни въпроси относно медицинската защита в България при равни права с гражданите на страната. България ще ви предостави достъп до здравната система само след придобиване на статут на временна закрила. Ето защо е много важно да получите пълен набор от услуги, да не пренебрегвате изискванията на приемащата страна и да ви бъде издадено разрешение, което е основният документ за лица от Украйна. С предоставянето на статут на временна закрила за лицата от Украйна страната се задължава да не отказва медицинска помощ в случай на нужда и в рамките на възможното в конкретния случай. Следващи стъпки са подаване на Декларация по образец 7 в НАП и внасяне на здравноосигурителна вноска, като статута може да се следи на свободно достъпния портал – https://portal.nra.bg/details/health-insu-status. От собствен опит съветвам да използвате тази възможност, защото е много полезно да следите не само собствените си вноски, но и да знаете статута на осигуреното лице.

Можете да намерите детайлна информация за болници и лекари, които предоставят безплатна медицинска помощ на лица от Украйна със статут на временна закрила на уебсайта www.ukrain.gov.bg/get-medical-help (Bulgaria for Ukraine – eдинен портал за хора, засегнати от войната в Украйна).

Да не забравяме и организациите, които се занимават не само с медицински въпроси, но и с настаняване, социално подпомагане, детски градини и училища, трудови отношения и други въпроси – консултанти, доброволци на Български червен кръст (БЧК).

Българският Червен кръст, съвместно с Министерството на здравеопазването, стартира телефонната линия –  0800 20101, в помощ на пострадалите от конфликта в Украйна, намиращи се в България. Линията е безплатна и работи, за да получите от консултанти и доброволци на БЧК  най-изчерпателна информация за възможностите за медицинско и здравно обслужване в страната, за вашите права, задължения и възможности. Контакт с консултантите може да бъде установен и чрез специално създадения имейл: help@redcross.bg. За допълнително информация можете също да посетите сайта www.redcross.bg.

Спокойните и балансирани действия ще помогнат на лицата със статут на временна закрила да получат максимално достъпна информация, която е създадена и работи съобразно нормативната база на Република България.

Никоя организация или гражданин няма да ви откажат помощ – ориентирайте се какво и как да правите!

Може да се свържете и с телефон 112, който приема спешни и аварийни обаждания при необходимост от спешна медицинска помощ, помощ при пътно-транспортни произшествия, пожари, аварии, кризи и други инциденти с човешки и материални загуби – услугата е денонощна и безплатна. Там определено може да бъдете посъветвани за следващи стъпки по пътя на правното действие и  според вашите права и задължения.

  1. Какви са проблемите, затрудненията и бариерите, с които се сблъскват украинските граждани със статут на временна закрила, при ползване на медицински услуги и грижи?

Комуникацията, ресурсите и координацията на местно ниво са едни от основните предизвикателства пред лицата от Украйна със статут временна закрила. Липсата на правилна оптимизация на медицинските услуги и системата на грижи в държавните структури разчита и може да бъде преодоляна с участието на определена категория лица и се отразява предимно на пациенти със сложни, но лечими заболявания, които е нужно да поемат редица персонални отговорности и да предприемат индивидуални действия. Разрешаването на различни казуси изисква сътрудничество на всички участници в процеса в една посока, включително и със собствени инициативи, което ще позволи на гражданите от Украйна да почувстват необходимото ниво на сигурност и грижа.

Хората с увреждания, хората със СПИН, хепатит, цироза на черния дроб, хората с онкологични и други хронични заболявания, децата (при заболявания, ваксинация и др.), бременните жени са уязвими групи, които имат нужда от по-координирана работа.

Има една хубава поговорка „Сам на поле не се бори!“, затова моят съвет е единство в разрешаване на общи проблеми, в общи предприемане на конкретни действия и вземане на съвместни решения.

  1. Можете ли да дадете някои примери от Вашия живот тук в България? Сблъсквали ли сте се със сериозен казус, свързан с достъпа до българската здравна система/ медицинска грижа? Ако да, бихте ли споделили малко повече детайли?

По време на престоя ми в България трябваше да се справям с някои заболявания и с болници и лекари. Състоянията ни не бяха сериозни, така че не мога да направя заключения за очевидни предимства или недостатъци, но за мен е много странно, че при необходимост спешната помощ „не отива при пациента“. Очевидно състоянието трябва да е много лошо или критично според тях (координаторите, с които си се свързал). За мен това е нетипично, защото, за разлика от България, в Украйна линейката се изпраща веднага след обаждане и е на първа линия от повикването до пристигането – няма значение дали е инфаркт или обикновена настинка. Бих определила това като много голям недостатък, тъй като животът не може да чака, докато търси телефонен номер на лекар, транспорт до болницата и се занимава с други организационни въпроси. Като прибавим и фактора на тежестта от състоянието или паниката, реалистичната оценка и рационалните действия при нужда от спешна помощ са много сложни.

Добре е, когато има кой да се погрижи за болния/ пациента, защото много хора са възрастни, самотни и просто неспособни да извършват действия в реалния живот и при сложна или извънредна ситуация (особено по време на болест).

  1. Имате ли подкрепа и каква е тя от неправителствени и/ или пациентски организации? Бихте ли споделили повече детайли за това каква подкрепа получавате и можете ли да назовете някои от организациите, на които може да се разчита при казус?

Разбира се, много организации са много важни, тяхната мисия е да помагат – безкористно, безплатно и с мощен екип от специалисти. От собствен опит и с препоръка ще подчертая някои, избирателно. Съветвам ви при възникнал проблем да се свържете с неправителствени организации, пациентски организации, защото ако в болницата има само лекари, които са претоварени от работа и отговорности, то този тип организации включват в структурата си различни специалисти – координатори, социални работници, лекари, културни медиатори и по-широк кръг от експерти, придобили знания и опит през годините и в момента го прилагат и съдействат, доколкото е възможно.

Фондация „За нашите деца“ създаде програма за подкрепа на украински семейства с деца, пребиваващи в България. Организацията помага в София и Пловдив, като приема деца и родители в комплекси за ранно детско развитие. Обучен е специализиран екип за работа с бежанци. Те извършват оценка на нуждите и предлагат помощ. Рехабилитация, психологическа и емоционална подкрепа, логопед, застъпничество преди постъпване в образователни институции и много други услуги се предлагат безплатно.

За контакти:

Фондация „За нашите деца“

Е-mail: office@detebg.org

гр. София, моб.: +359882752586

гр. Пловдив, моб.: +359882516200

УНИЦЕФ осигурява безплатен медицински преглед за деца под 18 години и бременни жени.

За контакти:

ДКЦ 1 „Света Клементина – Варна“

За предварително записване на час: +359 895 640 352

За контакти, UNICEF България:

Адрес: гр. София 1504, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 87

Е-mail: bulgaria@unicef.org

Тел.: +359 2 / 96 96 208

Организацията с нестопанска цел Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) е създадена като структура, обединяваща различни експерти, работещи в сферата на персонализираната медицина – медицински работници, пациенти, учени, които помагат за популяризиране и образоване на широката общественост и различни участници в процеса на здравна грижа за различни прецизирани и иновативни решения в съвременната медицина, насърчават и самостоятелно развиват различни програми и проекти, осигуряват набор от услуги по различни направления в здравния сектор (персонализирана медицина, пациентско застъпничество, дигитално здраве). Един от проектите на Асоциацията – “RefuGenes – информационна кампания за бежанци от Украйна за възможностите за персонализирана медицина (диагностика и терапия) в България”  е пряко насочен към подпомагане на лицата от Украйна със статут на временна закрила за предоставяне на информация, свързана с достъп до здравни грижи и услуги. Към проекта има създадена „Гореща линия“ за запитвания по конкретни здравни казуси, а също така са създадени и информационни видеа, даващи насоки при конкретни казуси и за хора с различни заболявания (онкологични, инфекциозни, ендокринни, кардиологични).

За контакти:

Българска асоциация за персонализирана медицина

Адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 45, ет. 3

Е-mail: office@bapemed.org

Моб.: +359 884 706 680

Моето лично мнение, както казах по-горе, е, че няма достатъчно комплексност, колаборация, набор от познания, услуги и професионализъм в държавните структури, а различните неправителствени организации могат да обединят до голяма степен целия нужен набор от експертиза и опит, за да съдействат при нужда. Повярвайте ми, при търсене за консултация ще получите план за действие, който можете да реализирате лесно и с помощ!

  1. В случай на отказ от някое лечебно заведение да ви предостави безплатна услуга, на която имате право, към кого се обръщате?

Нямам опит и не съм попадала в подобна ситуация, мои приятели и познати също – за щастие!

  1. Смятате ли, че специалистите в здравния сектор познават процедурите и правилата за грижа на украински бежанци?

Много е неучтиво от моя страна да кажа директно и еднозначно „Не!“. Истината е, че здравните специалисти са много различни. Това е повлияно както от човешки и чисто личностни и професионални качества, така и от политически фактор и разбирания. Избирателността към пациентите. индивидите, спрямо профила и произхода им, е една от лошите точки във всяка сфера, не само в здравеопазването. За да се предотврати това, човек има право да избере на кого да се довери и да повери медицинската си история, защото тя е лична и съответно е въпрос на личен избор и усещане. Решете дали тази конкретна организация или лице (здраве специалист) наистина „помага“ и може да разчитате на тях. Всеки човек изгражда собствения си живот от мисли към действия и прави личен избор за това – изборът на здравен специалист, на когото да повери живота и здравето си също.

Точно затова е необходимо да се свържете с доказани професионалисти, да научите и проучите лекаря и мненията за него. Това не е трудно в ерата на интернет, масмедиите и пресата. Събирайте отзиви за дейността на специалистите, на тази или онази организация. Това ще ви предпази от сблъсъка с всякакви некомпетентни лица.

Познавам ли проверени организации – да, някои от тях са изброени по-горе, в отговора на предходен въпрос.

В допълнение, на страницата на единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна – https://ukraine.gov.bg/bg/health-information/, е посочен списък с болници и лекари, предлагащи безплатна медицинска помощ, който можете да намерите тук – https://ukraine.gov.bg/get-medical-help/ . Посочените специалисти и лечебни заведения със сигурност познават процедурите и правилата за предоставяне на здравна грижа за лица от Украйна със статут на временна закрила. Нещо повече, те със сигурност ще съдействат при нужда от здравна грижа и помощ.

  1. Каква допълнителна помощ можете да потърсите при необходимост – запознати ли сте с това от кого и къде може да потърсите информация и помощ на институционално ниво, от неправителствения сектор, психологическа помощ?

Изброявам по-долу някои допълнителни източници на информация:

  • Информация за хуманитарна помощ – моб.: +359884110330
  • Предоставяне на консултации относно правна помощ – моб.: +359 884 110 050
  • Психологическа помощ – моб.: +359 800 46 160.

Бих искал да отбележа, че тази линия е създадена от Националната психологическа асоциация на Украйна и се подкрепя от Европейския съюз, Програмата за развитие на ООН, както и властите на Дания и Канада. Линията е достъпна и в Украйна – тел. за връзка: 0800 100 102.

  1. Как бихте оценили нивото на достъп до здравни грижи на бежанците от Украйна към този момент, след като измина повече от 1 година от началото на войната в Украйна и кризата с бежанците се задълбочава?

Оценката (официално) е въпрос и ангажимент на съответните органи, не бих се позовала генерално на личната си преценка.

Оставането в България обаче води до адаптивни промени, които е нужно да предприемат бежанците, за да се справят при различни ситуации, включително и при поява на здравен проблем. Ето защо, по принцип, ако човек е поставен в непозната ситуация и има нужда от промени за да се адаптира и да си осигури донякъде нормален начин на живот, той не търси оправдания, а предприема конкретни действия. Определена група от хора, които не са готови да приемат различната ситуация и да са активни, ще кажат, че нищо не се е променило, но аз съм сигурна, че проблемът е „отвътре-навън“ и тази категория хора не се е променила, а не средата или системата. Проблемът произтича не само от организацията на системата (здравната, в контекста на въпроса), но и от самия човек и очакванията, че всичко трябва да бъде получено/ предоставено „на готово“.

Въпрос и отговор: „Променихме ли се ние, украинците, от началото на войната?“ „Можем ли да оценяваме другите, действията, когато ние самите сме способни и сме се научили да се пазим, да се развиваме, да живеем – ДА, без оценки, без предпочитания, без надежда за най-доброто.“ Във всички отговори има една фраза: „Можем всичко, не можем да бъдем победени! Защо? Защото нашата система за оценка е нашето действие, на което ние влияем, за което ние взимаме решение. Бездействието е недостатък!

За някои ние сме критерий и дори пример за усилие за израстване, придобиване, учене… За други – ние сме тези, на които трябва да гледаме и за които са се грижим. За трети – пример как да не правим…

Надявам се, че ще споделите с мен мнението, че е некоректно да се оценява и да се критикува каквото и да било в страната, която е дала подслон. В крайна сметка ние всички чакаме да се върнем у дома!

  1. Какви са препоръките Ви, какви практически съвети бихте дали за оптимизиране на услугите и грижите за бежанците в българската здравна система?

Необходимо е да се развива медицинската система като цяло и то не само с работата на медицинските специалисти в рамките на работните им ангажименти и работното им време. Решението изисква много по мащабни действия и комплексен подход и това е свързано не само с достъпа до здравна грижа и медицински услуги за бежанците от Украйна, но и за всички граждани на територията на страната. Подкрепа на и от неправителствени организации, сътрудничество с международни институции и инициативи, взаимодействие с лица, ангажирани в различни области – този подход ще направи системата по-ефективна и работеща в полза и грижа за индивида/ пациента. Важно е да споделяме придобитите знания, да намираме начини за практическо приложение, да научаваме мнението на опитните експерти, но и на потребителите на здравни услуги, независимо от къде са и защо са в България. Изключително важно да чуеш потребителите – пациентите или индивидите! Хората, не само бежанците, но и местните граждани и тяхната оценка за удовлетвореност са основната връзка и основният съдник и критерий, който винаги ще дава тема за по-нататъшно развитие. Само напред и нито крачка назад!

  1. Българска Асоциация за Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД) е разработила няколко видеа и гореща линия, които са предоставени на вниманието както на бежанците от Украйна, така и на медицинските специалисти, за да опосредства процеса и да улесни и двете страни в тяхното взаимодействие. Бихте ли ги препоръчали като източник на информация?

*гореща линияhttps://bapemed.org/hotline/

*линк към видеа

Разбира се, във всички сфери и особено по теми, свързани със здравеопазване и здравна грижа, за лицата от Украйна със статут на временна закрила е важно да се опрости и систематизира информацията по отношение на медицинска помощ, рехабилитация, индивидуално управление на пациента и друго. Ето защо, с цялото ми уважение към хората, които съдействат за взаимодействието между медицински специалисти и пациенти, улесняват процеса на адаптация на пациентите, разработват и предоставят информация по различни медицински въпроси и теми на обществото, полагат максимални усилия заповишаване познанието за възможностите и достъпа до съвременни решения в медицината, съветвам сънародниците ми не просто да действат безцелно и на принципа „проба-грешка“, но и да търсят проактивно информация по важни здравни въпроси, подкрепа – емоционална, психологическа, свързана с физическо спасение. Част от нужната информация и напътствия може да бъдат намерени в разработените и посочени по-горе видеа, а допълнително, консултация по специфични казуси може да бъде потърсена на “горещата линия“ на сайта на БАПЕМЕД.

Надяваме се да сме били полезни на гражданите от Украйна, които живеят в България и се ползват от статута на лица с временна закрила, при осигуряването на основно човешко право – достъпът до качествено здравеопазване и грижа.

______________

За проекта „RefuGenes – информационна кампания за бежанци от Украйна за възможностите за персонализирана диагностика и терапия в България

Повече информация за проекта – https://bapemed.org/aktualno/refugenes/

За достъп до материалите по проекта:

qrcode

За проекта

Достъпът до здравеопазване е основно човешко право, засегнато от военния конфликт в Украйна. Пред стигналите до България граждани на Украйна стоят първостепенни предизвикателства (подслон, храна, безопасност), което налага необходимостта от информационни дейности за възможностите им за достъп до медицински услуги. Целта на проекта е да информира украинските граждани, със статут на временна закрила в България за възможностите за лечение с приложение на персонализиран подход в медицината. По този начин ще бъде подпомогнато упражняването на основно човешко право – достъп до здравеопазване.

Въоръжените конфликти засягат пряко гражданското население и човешките му права. Нарушените системи на здравеопазване в Украйна, принудителната миграция и преодоляването на логистични и административни предизвикателства затрудняват достъпа до медицинска и здравна грижа. Предоставяне на консултации за възможностите за достъп до медицински услуги в България ще осигури упражняването на човешкото право, нарушено в резултат на войната в Украйна.

Резултати от изпълнението на проекта са информационни видеа в YouTube канала на БАПЕМЕД и създадена гореща линия на украински език, които да информират украинските граждани за възможностите за лечение.

active-citizens-fund

Проектът RefuGenes се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия  по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни граждани България – www.activecitizensfund.bg

Цялата отговорност за съдържанието на настоящото интервю се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) и при никакви обстоятелства не може да се приема, че интервюто отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.

Start typing and press Enter to search