Пациент-центричност (patient centricity) – пациентът в центъра на здравната грижа и система

 In Фонд Активни граждани България

Пациент-центричност (patient centricity) - пациентът в центъра на здравната грижа и система

active-citizens-fund

Поглед напред към бъдещето на здравеопазването предсказва повишена ангажираност на пациента като потребител на здравни услуги и поставянето му в центъра на клинична грижа и научноизследователска дейност като субект, отговорен за своето благосъстояние. Поставяне на пациента на първо място в открита и постоянна ангажираност, за да може чрез уважение и състрадание да се постигне най-доброто грижа и резултат за този човек и семейството му е в основата на смисъла на т. нар. пациент-центричност/ ориентираност (patient centricity). Терминът “patient centricity” се дефинира официално като процес на разработване на здравна грижа или услуга с мисъл за пациента. Идеята за пациент-центрична здравна екосистема (система, ориентирана към пациента и поставяща го в центъра) е вдъхновена от грижата за специфичните нужди на всеки гражданин  и въвличането му в активна позиция. Създаден в САЩ и натоварен с мисията да съдейства за включването на пациентска перспектива, Институтът за изследване на пациент-центрични резултати (PCORI) дефинира пациент-центричността като дейност, която подпомага хората и техните здравни  доставчици да вземат информирани здравни решения, позволявайки гласът на пациента да бъде чут при оценка на стойността на здравни алтернативи. Най-важната промяна предполага цялата здравна грижа да бъде организирана не около нуждите на болницата, лекарите, застрахователните компании или доставчика на електронни здравни записи, а съобразена основно с индивидуалните потребности на пациента. От перспективата на научноизследователската дейност, това позволява организирането и ориентирането й към пациент-центрични резултати чрез изграждане на мрежа за клинични проучвания, в съгласие с изискванията на фармацевтичния сектор, по безопасен, етичен и ефективен начин и съгласно принципите за добра клинична практика.

Отчитайки комплексността на индивидуалното вземане на решения и избори въз основа на предпочитанията, ценностите и вярванията на пациента, понятието пациентска центричност включва много повече от взаимодействието между пациенти и доставчици на здравни грижи. Това е сложен динамичен процес, при който пациентът не само е поставен в центъра като статична величина, а активно контролира потока на информация, за да упражни своя избор, ръководен от предпочитанията и ценностите си. Погрешно използвани като синоними на пациент-центричен, понятията овластен и ангажиран насочват към изискването за умело постигнат баланс между свобода и покровителство,  между волеизявление и пасивност. Пациент-центричната грижа не е временна полза или условна привилегия, тя е основана на убеждението, че пациентът е суверенен по отношение на своите собствени чувства и желания и има средства за себепознание,  неизмеримо надминаващи тези, които могат да бъдат притежавани от всеки друг.

За много дълго време гласът на пациента е заглушаван и подчиняван на решения, вземани от други. Пациент-центричносттта изисква да бъде подкрепен този глас, за да се постигне изместване от сляпо подчинение към превръщане на пациента в доверен водач в клиничната практика. Например, вместо клиницистите да канят пациентите в процеса на вземане на решение, те ще бъдат поканени от пациента, като тази отговорност, възприета от него като водещ в процеса, ще е ключова за успеха на новия модел на здравни грижи. Предоставянето на водеща роля на пациента се ръководи от разбирането, че решението на индивида не трябва да бъде осуетено от външни фактори или игнорирано. Текущият процес на вземане на решения е обърнат – пациентът  регулира многопосочния поток от информация по свой избор, като способността му да упражнява информирани решения съгласно своите предпочитания следва са се подобри с времето и практиката. Клиницистите могат да подпомагат процеса на вземане на решения, за да го направят по-разбираем и личностно полезен. Комуникацията с лекаря-клиницист чрез електронни съобщения, смартфонни апликации и други средства е желана от пациента и в голяма степен ще помогне тази трансформация да се случи. Когато пациентът е водещ, се открива възможност докторът да направи най-доброто, подпомогнат от пациентското участие, като то следва да бъде усилвано и подкрепяно чрез предоставяне на периодични актуализации, информиращи пациента за неговите текущи здравни нужди.

„Центричният пациент“ притежава необходимите инструменти да направи информирано решение, но това няма как да бъде извършено без създаването на стабилна културнокомпетентна програма за здравна грамотност. Културнокомпентентната здравна грамотност е вероятно най-застрашаващата бариера пред пациентската центричност. Тя се отнася до способността да се получава, преработва и разбира основна здравна информация, която е необходима, за да се вземат подходящи здравни решения. Здравната култура силно повлиява уменията на пациентите да следват инструкции за лечение, като например знанието кога и как да извършват необходимите манипулации за проверяване на кръвната захар или вземане на медикаменти в подходящо време. Те също трябва да знаят как да разпознават странични ефекти и как да ги съобщават своевременно на своя лекар. Важен аспект на здравната грамотност е и разбирането на значението на лабораторните тестови и биометрични измервания. Здравната компетентност включва способността да се прилагат тези знания и умения при оценяване на възможности, съизмерване на алтернативи  и финансови разходи, за да се определи най-добрият избор.

Здравната грамотност на пациентите  включва и финансови знания за специфичните разходи, обезпечаващи здравеопазването. В досегашната практика механизми за контрол на финансови разходи са прилагани външно, без активното участие на потребителя. Примери включват обременителни плащания, забавяне, отказване и ограничаване на застрахователни обезщетения. Ангажирането на пациента в тази област е в съответствие  с духа на крайната цел да се преструктурира разходната крива, когато пациентите правят избори въз основа на своите предпочитания и финансови възможности. Изследователи съобщават, че 90 млн. души от всички възрастови групи – с различен образователен ценз, етнос и финансова обезпеченост, изпитват трудности при разбиране и използване на здравна информация. Пациенти с ниска здравна грамотност претърпяват медицински разходи до четири пъти по-високи от пациенти с подобрени нива на грамотност, което съставлява огромен финансов ресурс. Проблемът е утежнен и от факта, че повечето пациенти крият объркването си от своите лекари, защото се срамуват или страхуват да искат помощ. Безспорно здравната култура е фактор, който оптимизира пациент-центричността и лекарите могат да помогнат, ограмотявайки и насочвайки центричния пациент при вземането на нови решения.

Призвана да утвърди автономността на потребителя, пациентската центричност е повече от информирано съгласие, което в досегашната практика и представлява златният стандарт при участие на пациента в клиничната грижа и в изследователската дейност. Съгласието е правна привилегия, дадена от пациент, за да позволи медицинската интервенция да бъде извършена, след като е бил разумно посъветван по отношение на своето състояние и целта на предложеното лечение и информиран за възможните рискове, прогнозата и очакваните резултати. Извършено по такъв начин, съветването помага на пациента да разбере и оцени значимостта на предоставената информация и да получи задоволителни отговори на своите въпроси и тревоги.

Съгласието играе важна роля в клиничните изследвания, включвайки пациента като партньор, и не е необходимо проучвания, при които безопасността е гарантирана, да бъдат провеждани във високо контролирана стерилна непациент-центрична среда. Броят на повишени предупреждения и последващи оттегляния от пазара, оповестени от Aмериканската агенция по храни и лекарства (Food and Drug Administration, FDA), демонстрира нуждата от промени на изследователската парадигма в тази посока. Пациент-центричните клинични проучвания предлагат  терапевтичният отговор на пациента да бъде включен като част от общата клинична оценка за даден медикамент във формата на докладвани от пациента резултати (Patient-Reported Outcomes (PROs)), според указанията на ръководния документ на FDA, издаден през 2009 г. Включването на пациента в клиничната оценка добавя стойност при интерпретацията на клиничните резултати. Въпреки че е добра първа стъпка, въвличането на потребителя в този процес все още протича в контролирана среда и пациентският принос към целите на проучванията е окуражаван, но не категорично изискван.

Получаването на пациентски принос в проучванията е основен подход, но не изчерпва в пълнота пациент-центричната стратегия, която е призвана не само да подобри клиничните изследвания, но и да оптимизира персонализираното потребителско присъствие, преодолявайки ограничението на подхода „един размер, прилаган към всички“. Както отбелязва лидер в пациентското ангажиране, моделът на клиничните проучвания не е пациент-центричен, ако интервюираните пациенти отбележат в кутийката това, което изследователят иска да чуе, потвърждавайки предубежденията му. Това би провалило добрите намерения и ограничило усилията до куха реторика, пораждайки необходимостта не само от просветени със значително знание и опит, за да се справят със сложността на своята здравна грижа пациенти, но и от създаването на отворена, отзивчива и подкрепяща центричността медицинска общност.

Искането на потребителите да участват във вземането на здравни решения  и изместването на лечението към персонализирани терапии и включване на пациентската инициатива в развитието на продукта и в процесите на одобрение са основният двигател на пациент-центрични стратегии. Много компании се определят като пациент-центрични предвид това, че правят и маркетират продукти за пациентите, но въпреки това пациентската гледна точка традиционно е разглеждана през гледната точка на лекаря, регулатора или здравния план. Лидерите на пациентско ангажиране признават, че прилагането на истински пациент-центристки подход изисква научна методология, която все още е в развитие. Някои компании назначават главен пациентски служител, който е отговорен за реализиране на програма, дефинираща пациентски активни инициативи и привличането им в разнообразни функционални области, докато други изграждат кросфункционални екипи, включващи различни пациентски перспективи и осигуряващи информираност на пациентите.

Добрите практики на основани изследователски мрежи прегръщат идеята за центричността на потребителя  и насочват усилията си в тази посока. Пациентската центричност може да улесни и ускори процеса на одобрение на лекарства и да подпомогне фармакологичната бдителност, което е приоритет на всички заинтересовани страни в индустрията. Например, въпреки че sildenafil е изследван в щателни контролирани проучвания, 80 души умират след употребата му поради неизвестното взаимодействие между лекарството и нитрати. Практиката, родена във връзката между доктор и пациент, може да има преимущества и убедително превъзхожда набирането на анонимни изследователски субекти в рандомизирани проучвания. Критично нужно е да се променят и обогатят клиничните модели с потенциала на пациент-центричността. Много водещи компании в близките години опитват да променят културата и да включат процеси  и методологии, основани на въвличане на потребители, формирайки съюзи и партньорства с външни пациентски организации. Използвайки нетрадиционни стратегии, те признават, че се нуждаят от силен оперативен модел и ясно измерими дългосрочни показатели за възвръщане на инвестиция. Това би направило процеса на проучване и развитие в по-голяма степен пациент центричен и  оптимално задоволяващ изискванията на потребителя.

Изработените по поръчка лечения са финалната стъпка в поставянето на пациентите в центъра на здравна грижа, а персонализираната медицина е крайната форма на пациентската центричност. Идентифициране на пациентите, които могат да се благоприятстват от специализирани лечения и бързото им ефективно прилагане е върховна цел на медицината и фармацията. Тя може да подобри пациентските резултати по устойчив начин, превръщайки индустрията в доверен здравен партньор. За да се случи това, трябва да се преструктурира начинът, по който се взаимодейства с клиентите и се събират клинични доказателства. Прозорливи и предприемчиви компании вече жънат ползите от създаването на персонализирани лечения, свързани както с подобрената ефективност и безопасност на създаваните продукти, така и с финансови ползи за здравната икономика и за самите фармацевтични компании, разработили и предлагащи иновативните терапии. 20% от новите фармацевтични продукти, одобрени от FDA през 2014, са персонализирани лекарства,  демонстрирайки че инфраструктурата процъфтява. Повече от едно от четирите лекарства, одобрени от FDA в периода 2014 – 2019 г., е лекарство за персонализирана терапия, а персонализираните терапии представляват 42% от новите одобрения на лекарства през 2018 г. Тези цифри показват рязко увеличение в сравнение с 2005 г., когато персонализираните терапии представляват само 5% от новите одобрения за лекарства.

Доказвайки несъмнените си предимства, пациент-центричният подход поставя на изпитание статуквото и изисква идентифициране и операционализиране на стратегически цели за постигане на напредък. Приели идеята за привличане на пациентската инициатива и включвайки пациент-центрични практики в своето ежедневие, здравните професионалисти  се нуждаят от информирани послания и научно валидирани инструменти, за да постигнат надеждно преминаване към предприемачески подход в прилагане на пациентската центричност. Следвайки препоръките за сътрудничество с пациентски адвокатски групи и овладяване на дигиталните възможности за генериране на данни относно пациентски резултати и непосрещнати текущи нужди, компаниите трябва да открият оптималния начин да ангажират пациентското центриране и да постигнат ефективен баланс с централизирания подход.

Пациентската центричност е изпълнена с възможности и предизвикателства. Тя отваря полето за дискусия пред пациента, имащ авторитета и отговорността да защитава своите интереси. Този модел изисква изграждането на комплексни умения както от страна на потребителите, така и от доставчиците на здравни грижи, за да бъде намален рискът обществото да плати цената на необмислени решения и  скъпоструващи събития, провалили се в осигуряването на адекватна здравна помощ. Намирайки се все още във формиращите етапи на развитието на централизирана здравна информационна платформа, клиничната грижа се нуждае от преосмисляне на процеса на въвличане на пациента в навигирането на здравното обслужване с подкрепата на здравни професионалисти. Това са предизвикателствата на този модел, заслужаващ внимание, енергия и усилия, за да предостави изгодна, висококачествена и ефикасна пациент-центрична здравна грижа и да се изгради по-добре работеща здравна система, в която пациента има ключови място и роля.

Референции:

  1. Myers, R., Anderson, M., & Korba, C. Striving to become more patient-centric in life sciences.
  2. Robbins, D. A., Curro, F. A., & Fox, C. H. (2013). Defining patient-centricity: opportunities, challenges, and implications for clinical care and research. Therapeutic Innovation & Regulatory Science, 47(3), 349-355.

____________

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на „Фонд Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.

Проектът “Стъпки за реализиране на „Пътна карта за интегриране на подхода на персонализираната медицина в здравеопазването” се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни граждани България
www.activecitizensfund.bg

Основната цел на проекта е стартиране на процес на реализиране на изготвен чрез активно гражданско участие Документ – „Пътна карта за интегриране на подхода на персонализираната медицина в здравеопазването“, фокусиран върху промяна на политиките в здравеопазването и поставящ пациента в центъра на здравната система. Проектът ще повиши осведомеността и културата на гражданите и ще ги подготви за участие в промените на политиките в здравеопазването.

Start typing and press Enter to search

Стилизирана ДНК верига на тъмен фон и една стилизирана червена молекулаЛекар и пациент разговарят в лекарския кабинет