ПРОФ. Д-Р РАДКА АРГИРОВА, ДМН
ЛЕКАР – ВИРУСОЛОГ В КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ НА „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК УМБАЛ ТОКУДА“
Проф. д-р Радка Аргирова, дмн e лекар – вирусолог в Клинична лаборатория на „АСК УМБАЛ Токуда“, София. Проф. Аргирова е с дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Тя завършва Висшия медицински институт-София през 1969 г., през 1973 г. защитава научна степен Кандидат на медицинските науки (к.м.н.) в Института по вирусология „Ивановски” в Москва с дисертация в областта на животинските ретровируси. През 1985 г. е избрана за доцент по вирусология към Института по обща и сравнителна патология на БАН. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г. – професор по вирусология.
През 1987 г., след внасяне у нас на HIV, предоставен ѝ лично от Проф. Гало, проф. Аргирова е натоварена да организира първата потвърдителна лаборатория по СПИН у нас, в същата година с нейното активно участие започва и контролът на кръвната банка за вируса. Председател е на програмния съвет по СПИН към Медицинска академия (1991 и 1993 г.), Координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в СЗО в Женева, Швейцария (1992-1994 г.) в Глобалната Програма по HIV/СПИН. В периода 1994-96 г. е член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (UNAIDS) и Международен експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипините. От 1987 г. до 2012 г. проф. Аргирова е завеждащ последователно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя е Заместник-министър на здравеопазването и Главен държавен санитарен инспектор в периода 1995 – 1997 г. Тя е член на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society) и член на Европейската клинична асоциация по СПИН (European AIDS Clinical Society)
Проф. Аргирова е Специализирала в Германия и САЩ. Под нейно ръководство са защитени 7 дисертации и 13 дипломни работи по вирусология, автор е на над 100 статии, постоянен лектор в Медицински университет – София и Биологическия факултет на Софийския университет, член на постоянно действащи комисии към МЗ, МОН, МОСВ, дългогодишен консултант по вирусология на Република Казахстан.
С началото на пандемията COVID-19, проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския Експертен Съвет по COVID-19 към Министерския Съвет. За периода 01.2022 – 07.2022 е съветник на Министър-председателя (Кирил Петков) по проблеми и казуси, свързани с COVID-19 пандемията.
Смятате ли, че лицата от Украйна със статут на временна закрила се ориентират трудно в българската здравна система?
Да, много им е трудно – това показват личните ми опит и наблюдение, като мнението ми също се базира на наличната информация в публичното пространство. Мисля, че всякакви инициативи и допълнително информация, които биха послужили за ориентир при различни проблеми в търсене на здравна грижа, ще са от полза за бежанците от Украйна, живеещи на територията на страната ни.
Можете ли да назовете основните проблеми, с които се сблъскват бежанците от Украйна в търсене на медицинска грижа?
Основният проблем или по-скоро серия от пречки е при лицата, страдащи от хронични заболявания, които изискват непрекъснато мониториране или придържане към терапията си – напр. лицата, живеещи с HIV/СПИН, туберкулоза и други подобни. Като цяло, пътят на пациентите с хронични заболявания е изпълнен с редица предизвикателства, които могат да възникнат на различни етапи и имат значително въздействие върху благосъстоянието им. Множеството стъпки – диагностика и различни изследвания за наблюдение на пациентите, осигуряването и придържането към терапия, достъпът до личен лекар и специалисти, координирането на отделните дейности и етапи, както и познаването на различните процеси и процедури и разбирането на здравноосигурителното покритие, са пряко свързани с управлението и контрола на хронични заболявания са значими фактори, правещи пътят сложен и нелек за пациентите. Ефектът се засилва допълнително от езикови и комуникационни бариери, попадане в непозната среда и емоционалното състояние на тези лица.
В допълнение, големи и не рядко срещани са и психическите трудности. Проблеми има и при децата и здравните грижи за тях, както и при различни уязвими групи. Според казаното по-горе ориентирането на лицата от Украйна със статут на временна закрила в здравната ни система не е лесно и са нужни усилия от всички включени участници, за да се улесни и облекчи процесът и да се гарантира основното човешко право, свързано с достъп до надеждна здравна грижа.
Какви са проблемите, които медицинските специалисти изпитват в процеса на предоставяне на медицинска грижа? Ако можете да дадете пример или повече детайли от Вашата практика.
При мене идват лица, живеещи с HIV. Първо, те се сблъскват със стигмата, съществуваща у нас по отношение не само на тази, но и на всички хронични инфекции – хепатит В, хепатит С, туберкулоза и други. Тези лица не знаят към кого да се обърнат дори с въпрос, често им се налагат изследвания, но не знаят къде да ги направят, ако им е необходимо продължение на терапията или смяната ѝ, проблемът става огромен. Предизвикателство е и фактът, че у нас около 39-44% от медицинските услуги и изследвания се заплащат от самите пациенти, а това не винаги е по джоба на бежанците. Това показва, че бариерите при достъпа до здравни услуги и грижи са свързани не само с познаване на процедурата и стъпките за диагностика, лечение и мониторинг на заболяванията, но и с финансовия аспект, който може да е ограничаващ фактор за достъп до подходящо лечение.
Какъв е вашият практически опит при осигуряване на здравна услуга на лица от Украйна със статут на временна закрила/ украински бежанци? Посочете най-съществените затруднения или бариери, пред които сте изправени?
На база на практиката ми и сблъсъка с проблемите при осигуряване на здравна грижа за бежанците от Украйна, бих дефинирала основните проблеми по следния начин:
1) езикова и комуникационна бариера – ограниченото владеене на местния език може да попречи на ефективната комуникация с лекари и други доставчиците на здравни услуги, което затруднява бежанците да обяснят симптомите си, да разберат диагнозите и да следват инструкциите за лечение. Различията в здравните практики, нормите и разбиранията могат да доведат до недоразумения между, което пък може да повлияе на приемането на медицински съвети и препоръки.
2) психическа и психологическа бариера – много бежанци са преживели травма, поради конфликт, разселване, загуба и други и именно тази травма може да доведе до сериозни емоционални и психически проблеми, които значително може да затруднят адекватните и рационални стъпки при търсене на медицинска помощ, и
3) липса на информация и детайли за състоянието/ заболяването на тези лица – не са налични документи за здравословното им състояние до момента, от които да се придобие представа за конкретния случай и индивид, което налага повече диагностични процедури, удължава и усложнява процеса на уточняване на диагноза и съответно изграждането на план за лечение и грижа при тези пациенти.
Разполагате ли с подробна процедура и/или инструкция, предоставена ви от МЗ, НЗОК или друга институция, която да следвате при предоставяне на здравна грижа за лица от Украйна със статут на временна закрила?
Познавам българските нормативни документи /от март и май 2022 г./ във връзка с осигуряване на статут за временна закрила и здравноосигурителни права на бежанците от Украйна. Основното е да се знае, че Украинските граждани с временна закрила в България имат равни права на здравеопазване с българските граждани, т .е. познавайки добре процедурите и правилата, както и задълженията, валидни за българските граждани, може сравнително лесно да се прецени как да се постъпи и при пациентите от Украйна. Разбира се, няма как да не липсват и по-специфични случаи, но за тях аз и колегите от екипа действаме индивидуално, като търсим информацията от различни източници, администрацията на лечебното заведение, от институциите, за да успеем да помогнем по най-бързия и ефективен начин.
Вашата институция/лечебно заведение има ли публикувана информация относно медицинските услуги и грижи, които предлагате, която да е от помощ за украинските бежанци? А имате ли лице, което е посветено изцяло на този въпрос?
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ своевременно публикува всички процедури/инструкции по отношение предоставянето на здравни грижи по Закон за убежището и бежанците, документите на Министерство на здравеопазването (МЗ) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В болницата има назначен екип към Международния отдел за улесняване на лечебно-профилактичните процедури на чуждестранни граждани, в това число и лица със статут на временна закрила/ бежанци. Колегите, познаващи в детайли различните административни процедури и правни аспекти са на линия за съдействие според всеки специфичен казус.
Как процедирате, когато самите бежанци не са наясно с правата и задълженията си като пациенти? В случай че имате казус, свързан с предоставянето на здравна услуга във вашата практика, как процедирате – как установявате дали лицето има правен статут, с който да ползва услугата, как регистрирате услугата и как отчитате услугата към НЗОК?
Лечебно-профилактичните процедури за чуждестранни граждани се заявяват и договарят предварително и всичко изброено се прави от екипа на Международния отдел при иницииране на здравни услуги по конкретния случай.
Смятате ли, че специалистите в здравния сектор познават процедурите и правилата за грижа на украински бежанци?
Бих казала, че до голяма степен – да. Познавайки здравните права на лицата от Украйна със статут на временна закрила и най-вече факта, че тези лица имат права като на българските граждани, правилата, процедурите и услугите в общия случай са приложими и за тях. Отделно, и аз, и всички колеги медицински специалисти при работата с най-различни случаи се обучихме на база опита какъв да е подходът ни и към кого да се реферираме, когато има въпроси.
Каква допълнителна помощ можете да потърсите при необходимост – запознати ли сте с това от кого и къде може да потърсите информация и помощ на институционално ниво, от неправителствения сектор, психологическа помощ? Получавате ли подкрепа от неправителствения сектор, от пациентски организации и др.
Не мога да кажа, че ми се е налагало често да търся такава помощ или допълнителна информация. Лично аз винаги при необходимост съм получавала подкрепа и насоки от Национална пациентска организация (НПО), както и на институционално /болнично/ ниво от колегите запознати с правната рамка и конкретните процедури.
Как бихте оценили нивото на достъп до здравна грижа на бежанците от Украйна към този момент, след като измина повече от 1 година от началото на войната и кризата с бежанците от Украйна?
Имам поглед и мога да коментирам ситуацията за София – всички институции работят добре и в съответствие със законите и указанията и смятам, че ориентирането на бежанците в здравната ни система става все по-лесно, а и за самите медицински специалисти този тип грижа се предоставя както за всички други граждани на Република България.
В интернет на страницата на Единния информационен портал за хора, засегнати от войната в Украйнасъществува списък на болници и лекари, предлагащи безплатни медицински грижи за всички, бягащи от войната в Украйна – https://ukraine.gov.bg/bg/get-medical-help/. Прави впечатление, че този списък е дълъг, попълва се непрекъснато и практически обхваща всички медицински специалности.
Какви са препоръките Ви (практически съвети), опит и познания по темата?
Към момента нямам конкретни препоръки, но бих казала, че за справяне с посочените проблеми, а и с други, е важно да се разработят целенасочени инициативи и политики, насочени към уникалните здравни нужди на бежанците и съответно да се прилагат надлежно. Това може да включва обучение както на бежанците, така и на здравните специалисти, осигуряването на преводачески услуги, създаване и насочено разпространение на образователни материали за пациентите, планиране и провеждане на програми за улесняване на общността и свързване на бежанците с наличните здравни ресурси. Съвместните усилия между правителство, неправителствените организации, местните общности и здравни специалисти са от съществено значение, за да се гарантира, че бежанците от Украйна получават необходимата здравна подкрепа и услуги, от които се нуждаят, без това да създава у тях допълнителен стрес и излишни трудности.
В контекста на персонализираната медицина, в структурата, където работите, от какви услуги може да се възползват бежанците от Украйна и какъв е пътят (накратко)?
Инфекциозните заболявания са такива, при които принципите и подходите на персонализираната медицина са приложими както за диагностика, така и при терапията на редица от инфекциите. Пациентите на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, в това число и бежанците от Украйна, могат да се възползват от комплексни диагностични изследвания, от изследвания, мониториращи заболяването и ефекта от дадена терапия (например при инфекции с HBV,HCV, HIV), от консултативни прегледи от специалисти – напр. за пациенти с HIV, допълнително, лицата може да се нуждаят от консултация с различни специалисти – гинеколог, ортопед, уролог и т.н. Всички тези стъпки и услуги са налични и обезпечени за пациентите в Болницата, което дава възможност за прилагане не само на персонализирана медицина, но и на мултидисциплинарен подход при предоставяне на медицинска грижа. Това е само от полза за пациентите и облекчава пътят им, а и прави диагностиката, терапията и наблюдението много по-ефективни
Пътят за достъп до конкретни здравни услуги и грижи е, накратко: предварително записване след информация в Call Center на Токуда – 02/403 4900, след което следва изпълнение на заявката. На сайта на Болницата в секция „Информация за пациента“ може да се намери по-подробна информация.
Разбира се, спешната помощ се оказва при необходимост и незабавно независимо от статута на лицето.
Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) е разработила няколко видеа и гореща линия, които са предоставени на вниманието както на бежанците от Украйна, така и на медицинските специалисти, за да опосредства процеса и да улесни и двете страни в тяхното взаимодействие. Бихте ли ги препоръчали като източник на информация?
Здравни права на лицата от Украйна със статут на временна закрила
Персонализираната медицина – нейната същност и приложение
Персонализирана медицина в oнкологията
Да, запозната съм с видеата, информативни и полезни са. Видях, че има качено такова и на тема „Персонализирана медицина и инфекциозни заболявания: СПИН, хепатит С и туберкулоза“, където също може да се намери полезна информация.
По отношение на всички видеа, бих препоръчала в тях се цитират или приложат списъците на медиците-доброволци, предлагащи безплатни медицински грижи за бягащите от войната в Украйна, които пребивават на територията на страната ни – това ще придаде конкретност на информацията.
Горещата линия също е допълнителна опция за задаване на конкретни въпроси и получаване на нужната информация или упътване.
Достъпът до здравеопазване е основно човешко право, засегнато от военния конфликт в Украйна. Пред стигналите до България граждани на Украйна стоят първостепенни предизвикателства (подслон, храна, безопасност), което налага необходимостта от информационни дейности за възможностите им за достъп до медицински услуги. Целта на проекта е да информира украинските граждани, със статут на временна закрила в България за възможностите за лечение с приложение на персонализиран подход в медицината. По този начин ще бъде подпомогнато упражняването на основно човешко право – достъп до здравеопазване.
Въоръжените конфликти засягат пряко гражданското население и човешките му права. Нарушените системи на здравеопазване в Украйна, принудителната миграция и преодоляването на логистични и административни предизвикателства затрудняват достъпа до медицинска и здравна грижа. Предоставяне на консултации за възможностите за достъп до медицински услуги в България ще осигури упражняването на човешкото право, нарушено в резултат на войната в Украйна.
Резултати от изпълнението на проекта са информационни видеа в YouTube канала на БАПЕМЕД и създадена гореща линия на украински език, които да информират украинските граждани за възможностите за лечение.
Проектът RefuGenes се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни граждани България – www.activecitizensfund.bg
Цялата отговорност за съдържанието на настоящото интервю се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) и при никакви обстоятелства не може да се приема, че интервюто отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.
